"Дивия запад" на Витоша ли е Владая?

Най-добрият кмет за Владая е кметът на село Бистрица!

Колкото и метафорично да звучи "дивият запад"* в заглавието е точно на мястото си. Западна Витоша изостава значително от Източна по отношение развитие комуналните придобивки и жизнен стандарт.

Ако погледнете картата на Витоша и по-специално нейните склонове, ще забележите, че освен северната софийска част, тя има две крила - източно и западно. В източното крило са разположени село Бистрица и село Железница. В западното са Владая и Мърчаево. Тези четири села са кото двойки близнаци. По-близките до града - Владая и Бистрица, са доста големи по размер и население спрямо следно-статистическо село (по 4 хил. жителя), и двете имат население, което може да е и в град. Мърчаево и Железница са по-малки села, разположени по-високо в планината.

Основната прилика и на четирите села е в социалното им предназначение на извънградски сателитни селища, неразделна част от големия град, чиято основна функция е на предградия. Болшинството от хората в тези жилищни зони работят в големия град и пътуват всеки ден към него и обратно. Поради тази си функционалност, в последните години в тях нарастна интереса от покупка на недвижими имоти.

Източните села са част от район Панчарево на Столичната община, в който са обединени няколко села, с функциите на столични предградия. Западните също са обединени в специфична община, чиято функционалност е определена като планинска, по логичния признак, че те са в (или) на самата граница с Витоша.

В чужбина, хората живеещи в близки и спокойни жилищни райони до големия град се наричат комютъри - защото маси хора всяка сутрин тръгват за работа към града, а вечер се прибират. Градът е подсигурил градски транспорт и затова животът в тези села е лесен. Да живееш в града и в същото време да си изградил спокоен начин на живот на чист въздух в планината е мечта на много обществени прослойки - от млади семейства, до възрастни хора.

И двете зони са близо до сериозни водоизточници и водоснабдителни съоръжения, което предполага, че проблеми с водата там няма, а напротив е вкусна и прясна планинска течност. В Железница има минерални извори, в Западна Витоша също, но в село Рударци, което е извън Столичната община.

Сега разликите.

Когато си живеем в собствения си уют при условията, на които сме свикнали, ние не забелязваме недостатъците и предимствата си - не можем да оценим колко добре или колко зле сме. Но когато един владаец посети Бистрица или Железница, разбира колко зле и занемарени са нещата тук.

Достатъчен е само един бегъл поглед към картата на Столична община, за да се види, че селата Владая и Мърчаево стоят като израстък, придатък към общината. Те като клин се впиват в Община Перник. Любопитно е, че за да стигнеш от Перник до Рударци (също на територията на Перник), няма друг начин - минаваш през територията на столична община - пътят минава през землището на Мърчаево.
Добре, това е само графичен символ, който не е задължително да отразява реалната ситуация, в реалността обаче имаме следното:

Транспорт:
До Владая и Мърчаево пътува един градски автобус №59, има и една маршрутка до Владая. Автобусът отвежда пътниците до Княжево до единствената възможна друга транспортна връзка - Трамвай №5 и до повечето места в града може да се стигне с поне три прекачвания. Това доста оскъпява транспорта до града и близостта на селото до него се опорочава. От няколко години е спрян вторият автобус №58, който стигаше до Владая.
До Бистрица и Железница пътуват два автобуса 69 и 98, трети минава от там и продължава към село Плана - номер 70. Имало е маршрутки, но няма смисъл от тях, автобусите са напълно достатъчни и са на често. И двата основни автобуса навлизат дълбоко във вътрешността на града и правят връзка с метрото - 69 стига до бул. Г. М. Димитров и "Раковата болница", а 98 на хотел Хемус в кв. Лозенец. Изтокът бие Запада с пъти транспортните си връзки с големия град.

Пътища:
Централната улица на Владая е осеяна с дупки от корозията на асфалта. Жителите непрекъснато се оплакват на кметове и институции, вместо ремонт, дупките се запълват с нетраен чакъл и то не навсякъде и не редовно. Или както точно днес, е започнало предизборно изкърпване, за да има какво да отчете общинската администрация пред избирателите си. Местни жители с възмущение коментират как на много хора пътният им данък е няколко стотин лева, а пътищата въобще не съответстват на внесените суми. Нека отбележим все пак, че пътят между Владая и Мърчаево скоро също бе ремонтиран и дори има свежа маркировка, каквато десетки години нямаше.
Централният път, който минава през Бистрица и Железница и по който жителите им стигат до София е новоасфалтиран от няколко години, поставени са нови тротоари навсякъде. Вижте повече тук. А снимки можете да видите под статията.

Из сайта на район Панчарево:
"През 2012 г. има одобрена програма за асфалтиране със съдействието на Столична община на стойност 700 000 лв."

Плах въпрос е защо "Столична Община" толкова много се грижи за Източните села, а за западните не? Въпросът е към политиците и местната администрация.

Водоснабдяване и канализация:
Владайска река се отвежда в 3/4 от обема си към язовир Студена, който захранва с питейна вода Перник. Лятото Владайска река пресъхва и от нея се разпръсква неприятна миризма, водата често не достига и спира. Цяла махала вилна зона Приплат е с водопровод и канализация в окаяно състояние. "Вода газим, жадни ходим" е иронична истина.
В Бистрица и Железница вода има. Наистина, през лятото дебита намаляма (заради поливането на градините по дворовете - неизбежно), но не и чак да спира. Централните тръби по главната улица са подменени преди асфалтирането преди години, няма етернитови тръби вече. Случват се пробиви по малките улици, където понякога старите тръби се спукват.

Електроснабдяване:
И там и тук има проблем със чести спирания на тока. Миналата година селата от източната част от Витоша и околните им се вдигнаха на голям протест срещу спирането на тока. Може би има ефект от това, тъй като в Бистрица и Железница напоследък спиранията на тока са само през нощта.

Сметоизвозване:
Прави се два пъти седмично, няма препълнени кофи, качеството е удовлетворително. В някои дни във Владая се наблюдават и препълнени кофи. Все пак светоизвозването в София се концесионира централно от Столична община и не би трябвало да има големи разлики.

Озеленяване:
В Бистрица и Железница по спирките са поставени големи метални кашпи с насадени красиви цветя, за които се полагат редовни грижи. Район Панчарево е спечелил проект за озеленяване.

Туризъм:
Владая е по-близо до едното най-силно огнище на Витошки туризъм - комплексът от хижи и алеи около Златните мостове, отколкото е Бистрица до другото най-силно - хижа Алеко и Черни връх. Въпреки това, потокът от туристи, насочващи се към Златните мостове в голямата си маса предпочита да влезе в планитана през Княжево и Бояна, а не през Владая и Мърчаево. Голяма част от посетителите на Черни връх, предпочитат подстъпите откъм Бистрица и Железница - главно заради добре обезпечените транспортни възможности.
Въпреки, че Владая се намира на международен път Е79, какъвто в източната част на планината няма, хотелите във Владая намаляха драстично от десетина до 2-3 работещи. В контраст, в Бистрица функционират 6-7 хотелчета.

Имоти:
Така както във Владая и Мърчаево има известни обществени личности, които са избрали да купят къща в селата и да заживеят в планината, с пъти повече са те в Бистрица и Железница. Разрастването на Бистрица спрямо размерът й преди 25 години е в пъти. Някои твърдят, че броят на пребиваващите там достига до 12 000 души. В Бистрица са построени няколко комплекса от затворен тип, във Владая е правен опит за един, като проектът е замразен.
Цените на имотите в източната "яка" на Витоша са с около 40% по-високи от тези на западната. Равнището им винаги е било най-точния измерител на жизнения стандарт на дадена територия.

Някои се опитват да придадат субективен характер на причините за бурното развитие на Източно-Витошките села, като например, че министър-председателят Бойко Борисов играе футбол към "Бистришките тигри". Дори скоро се очаква местният стадион да заприлича на националния стадион "Васил Левски", благодарение на това (веж повече тук).

Истината обаче е, че бурното развитие на източните спрямо западните Витошки села съществува от последните 20 години и не може да се обясти със субективни фактори. От около две десетилетия се забелязва и западане на районите около "жилото" за излизане и влизане от София през Владайски проход: Княжево стремглаво загуби своя колорит, което особено ярко личи по излющените фасади, затворените магазини и въобще полъха на изоставеност, който се усеща при преминаването от там. Булевард Цар Борис III се е превърнал в магистрален участък, спирането с автомобили е невъзможно. Търговските обекти в района на обръщалото на трамвай №5 и автобус 59 разчитат само на пешеходния пътнико-поток от тези две превозни средства на масовия градски транспорт - а това са хората от Владая, Мърчаево и самите княжевци наоколо.

Цялата тази картина описва упадъка на западната част на София, ако щете на западната част на район Витоша. Район Витоша не е хомогенен като профил на кварталите и селата, които има към себе си - в него има жилищни комплекси като Бъкстон, Манастирски ливади и Павлово, има и градските Витошки квартали Драгалевци, Симеоново и Бояна, чийто профил е на място за живеене на малко по-заможни хора, а двете села Владая и Мърчаево са в далечната периферия и техният профил с функцията на крайградски предградия и вилни зони е различен от целия район "Витоша". В самия район Витоша приоритетите са насочени преди всичко към по-големите и по-богатите квартали. Двете села са на опашката.

Във всички случай, обаче, Владайчани заслужават да знаят как да постигнат това, което е от другата страна на планината или поне да се доближат до тях. Дали да поканим кметовете на източните села да се заемат с нашите не е решението? Дали най-добрият кмет за Владая не е кметът на село Бистрица?

Но предвид на настоящата предизборна кампания е редно кандидат кметовете, и за селото и за район Витоша, настоятелно да бъдат питани искат ли Владая да заприлича на Бистрица, докога Владая и Мърчаево ще са в ролята на "опашка" на София и как смятат да постигнат промяната. Нямат ли отговори на тези въпроси, то статуквото ще се запази, а овехтяването на района ще продължи.

*"Дивият запад" е термин от ранното развитие на Северна америка, когато Изтока е бил развит и проспериращ, а западът непроучен и необуздан. "Дивият запад" се е свързвал с изостаналост, но и с много възможности. Надяваме се възможностите да преобладават в развитието на Западна Витоша а изостаналостта да бъде преодоляна.