Конфискуват имоти за 301 710 евро на наркобарон от Владая

Случаят, който вдъхва доверие в българската правосъдна система, е изключително тежък. Разплитат го първо немските магистрати, а след това изпращат томовете на българските си колеги, за да довършват работата им, като конфискуват имуществото на един от крупните наркобарони у нас, чието име е малко известно. Конфискацията на имуществото на наркобоса е № 1 в списъка на ЕК като основание защо България трябва да бъде приета в Евросъюза.

Петдесет и три годишният Александър Александров търка нарове вече трета година в германски затвор. На 5 април 2006 г. Мюнхенският окръжен съд постанови присъдата на Александров, който е подсъдим за организиране на международна мрежа за трафик на хероин на територията на пет държави в Европа.

Мрежата, която е организирал Александров, е действала на територията на Германия, Холандия, Белгия, Испания и България. Каналът е бил активиран през 1998 г. и действал до края на 2004 г., когато Александров е задържан в Македония и прехвърлен в Германия на следващата година, за да започне срещу него процес, който завършва с осъдителната присъда от 14 години затвор.

Българинът е организирал купуването на хероина от Турция, купувал е пак оттам колите, които трябвало да превозят дрогата, а превозвачите избирал в България. Александров получавал парите от продажбата в петте държави и разпределял спечеленото между хората по веригата, като е отделял една значителна част за себе си. Според запознати мрежата, която е организирал Александров, е от класически тип. Тайниците, в които е крита дрогата, побирали не повече от 35 килограма, разпределени в пакети по 500 грама.

Оказва се, че 35 кг е перфектното количество дрога за един курс. Организаторът на мрежата знаел много добре това и всички тайници, които поръчвал, можели да поберат само този товар. За да купи колите, които по-късно ще превърне в „мулета”, Александров многократно минавал през границата ни и влизал в Турция, където плащал за сравнително издръжливи коли, които можели без проблеми да порят пътищата на Европа.

Любимият му модел бил „Рено Меган”. Колата, която самият той карал, била точно такава. Тя също била обзаведена с тайник, който обикновено се намирал под седалката на шофьора. Един курс се заплащал по 250-300 евро на шофьорите. Според самопризнанията на Александров той печелел от продажбата на 1 кг хероин 900 евро в Испания, 750 евро в Белгия, Холандия и другите държави.
Според запознати със законите на Германия Александров е получил максималното наказание от 14 години затвор.

Пак запознати с разследването в тази страна казват, че немците разкриват наркомрежите, като внедряват в тях свой агент. Той работи с години с престъпниците и един прекрасен ден те попадат под ударите на закона, а внедреният свидетелства в съда срещу тях. Няма съмнение, че Александров е бил подслушван, защото по делото има работа със специални разузнавателни средства. Един епизод от разследването доказва това.

Един от превозвачите на хероина минава с тайника с дрога през ГКПП Кулата за Гърция. Той вози обичайните 35 кг хероин. Мъжът е проследен да влиза в страната, да си купува множество карти за мобилния телефон, след което заминава за Испания. По време на пътуването си той многократно е говорил по мобилния телефон с Александров.

След като делото приключва в Мюнхен, българските магистрати получават светкавично цялата документация по него с молба да конфискуват имотите на Александров, тъй като в присъдата съществувало и това изискване. За максимално кратък срок трябвало да се издири всичко, което притежава на родна територия наркобаронът. Оказало се, че той живее в софийското село Владая и там има пет апетитни недвижими имота, както и цял парк от автомобили, влекачи за коли и друга техника. Конфискували и тях.

Не успели обаче да отнемат от наркобарона два прекрасни имота на морето, които съпругата му своевременно продала. Тя сторила това, тъй като имала пълномощно от Александров. Изглежда, че всички престъпници оставят пълномощно на близките си, в случай че с тях се случи нещо.

Парите от отнетото имущество на наркобарона били предадени в полза на държавата. У нас не съществува закон, който предвижда дори бонус за този, който е успял да се справи с работата отлично и в срок. Ако немски прокурор беше свършил перфектно работата си, то той би бил възнаграден с част от сумата, която е успял да отвоюва от престъпника.

Делото за разкритата от германските разследващи международна наркомрежа с български тартор трябвало да продължи в България, тъй като тук разследващите също проявили интерес към ортаците на Атанасов на наша почва. Било образувано дело срещу петима души от Софийската градска прокуратура, които били осъдени на първа инстанция. На втората апелативна инстанция те обаче били оправдани, защото съдът не открил достатъчно доказателства срещу тях.

Третата инстанция – Върховният касационен съд, също оправдала хората на Александров. Някои от тези, които били задържани, напуснали арестите. Едва когато българските магистрати получили делото срещу българския наркобос, те възобновили и досъдебното производство срещу нашите участници в наркомрежата. Очаква се Софийската градска прокуратура да внесе скоро обвинителния акт срещу ортаците на Александров. Твърде възможно е обаче някои от тях да не се намират вече в България и да се наложи да бъдат издирвани по света.

Има и още една странност, свързана с делото срещу наркобоса. Александров е единственият българин, който лежи в чужд затвор, и досега не е поискал да бъде преместен в наш. Вероятно го е страх, че тук може да бъде ликвидиран и затова предпочита решетките в Германия.

Извадки и източник: http://big.bg/modules/news/article.php?storyid=74897