Всичко за инициативата Владая да е център на нова община от витошки села

В инициативата е урологът д-р Красимир Янев и бизнесменът Владимир Рупчин

На 7 ноември интернет медии огласиха намеренията на 4 села от югозападна Витоща - Рударци, Кладница, Мърчаево и Владая да предизвикат референдум за отделяне в самостоятелна община. В момента Владая и Мърчаево са към Столична община, а Рударци и Кладница са към община Перник. В мотивите на инициативния комитет е и възстановянавето на историческата правда - преди 60 години селата са били заедно към община Владая.

Основният мотив е да се създаде малка, но силна община, фокусирана върху развитието на туризма в района. И четирите села, освен туристическата си ориентация, са с вилно-курортен профил, а урбанистичното обособяване е типично за т. нар. предградия, жителите на които ежедневно пътуват да работят в големия град, в случая Столицата.

Мърчаево и Владая имат собствени кметства с избираеми селски кметове, които, обаче, са с "вързани ръце" за осъществяване на подибрения в селата си. Преди всичко Софийската община е огромна и Владая и Мърчаево със своето 5000-но население и разположение в периферията на града са поизоставени от голямата община. Бидейки част от район Витоша на Столична голяма община, а и то най-малката и отдалечена част, в конкуренция с богаташките квартали на столицата - Бояна, Драгалевци и Симеоново, за селата от Западна Витоша винаги не достигат средства. Въпреки привилегията на владайци и мърчаевци да се наричат "софианци", това не им дава достатъчни блага, за да се чувстват горди и щасливи от това.

Главната придобивка от принадлежността към София е градстият транспорт представен от единствената автобусна линия - номер 59, която достига до края на село Мърчаево и осигурява евтин и редовен транспорт до столицата. Евтиният и удобен транспорт, обаче не е чак толкова евтин и удобен, тъй като автобусът отива само до началото на града и прави връзка с едно единствено друго транспортно средство - трамвай №5. Реално на цената на един билет жителите на двете села могат да се придвижат до покрайнините на града, а с два билета до центъра му. За достигането до останалите части на София са необходими поне 3 прекачвания, съответно билети, което прави пътуването поне 3-4 лева и с много чакане по спирки. Това прави транспортната осигуреност истинска ценност за хората, които ежедневно пътуват към столицата и ползват софийски карти за градски транспорт. За остонолите жители ценността на автобусите е съизмерима с тази на маршрутките в пернишките села, чийто жители пътуват с тях на цена 2-4 лева. От няколко години, пък не функционира и автобус №58, който беше специално предвиден за владайци. Неудобствата от това са както, че те сутрин се возят в препълнени автобуси, а връзката им с жп гара Владая вече е само пеша - няколко стотин метра от най-близките къщи.

Местните с основание се страхуват в следствие на планираната промяна общината да не премине от София към Перник и реално селата им да се превърнат от столични в Софийски. Тази придобивка, извоювана през последните 50 години е изключителна ценност за местните. Уверенията на инициаторите са, че в идеята им Владая се явява естествения бъдещ административен център на новата община, не само като най-голямото населено място измежду тях, но и най-уреденото със съответните администранивни възможности. Да има такъв център е и условие институциите да допуснат инициативата и да насрочат местен референдум, който да определи дали народът наистина иска тази самостоятелност. Отделно, според инициаторите новата община ще бъде към София, което е желанието и на жителите на Рударци и Кладница. Така че според тях новата община ще остане към София, но ще има своята независимост и бюджет, както и гъвкавостта да се реализират проектите, които са приоритетни за местните.

Финансирането на новата община се очаква да бъда много по-добро от досегашното.

Освен десетките примери на новообособени общини в следствие на референдуми, за това говорят и сметките. Всяка община се финансира, както от местни данъци и такси, така и от делегирани от държавния бюджет приходи. Последните се формират от норми, по които се отпускат средства и се издръжат държевните и обществени ведомства - училища, детски градини, здравни служби, съдебна система, сигурност и пр. Например, държавата отпуска за издръжка на всяко училище по 1100 лв за всеки ученик. С тези пари се заплащат заплатите на учителите и разходите по издръжката на училището. По тази линия новата община се очаква да получава между 2 и 3 милиона лева на година.

Таксата за смет изцяло ще отива по предназначение за сметосъбиране и извозване и се очаква за новата община да бъде наяклко-стотин хиляди лева, напълно достатъчни за качествено извършване на тези дейности.

Данъците върху недвижимите имоти и превозните средства са най-сериозното перо за издръжка на общината. Те ще се запазят на досегашните нива сумарно за всички населени места в новата община, но с течение на времето ще се увеличават. Всъщност непрекъснатото инвестиране в нови вилни и жилищни имоти във Витошките села е основна предпоставка за обещаващи нарастващи приходи от имуществени данъци. Допълнително новото строителство носи много по-големи данъчни приходи, отколкото старите жилища, защото данъчните им оценки са актуализирани към настоящата им стойност.

Строителството и продажбата на имоти, които ще са водещи за новата община, тъй като тези села и до сега са голям пазар на недвижими имоти, ще вкарват в местната хазна и значителни средства от данъка върху продажба на имущество. За разлика от данъка върху недвижимите имоти, който се измерва в промили (1,875 на 1000), то този върху сделките с имоти се измерва в проценти (2,5%).

Въпреки, че тези оценки са ориентировъчни, има и друг алтернативен начин за прогноза на бъдещия бюджет, който също доказва икономическата състоятелност на тази нова община. Средното равнище на доходност от собствени приходи на българските общини се движи между 100 и 1000 лева на глава от населението. Дори да вземем най-песимистичните прогнози за приходи в долната граница - 100 лв, при 7 500 жители на новата община, то бюджетът й от собствени приходи ще бъде минимум 750 000 лева. Дори при това положение тези пари биха били повече от това, което в момента влиза в бюджетите на четирите села.

В четирите населени места има обособени 10 средства за подслон с обща база над 250 легла. Това са няколко десетки хилади лева приход от туристическата такса, напълно достатъчни за рекламирането на дестинацията сред активните туристи.

Не на последно място една малка самостоятелна община ще получи достъп до сериозно финансиране по европрограмите. По-специално, средства в новата община ще могат да влизат в четири направления по програми - регионално развитие, екология и развитие на селските райони. В момента поради това, че селата са част от големи общини, те са лишени от последната програма, а именно тя може да насърчи изграждането на редица хотелски комплекси, къщи за гости и ресторанти - все неща, които ще развият местния бизнес и ще увеличат човеко-потока от туристи. Аз за останалите програми в София се конкурират над 180 квартала и села в Столична голяма община.

Пред Владая и Мърчаево седят редица задачи от комунално естество, ремонти на пътища, тротроари, изграждане на детски площадки. Това може да стане само чрез усилията на една самостоятелна и финансово стабилна община.

На този етап е необходимо всяко от населените места да събере подписка от поне 25% от жителите, а въпросът за кампанията по убеждаване за едната или другата кауза тепърва предстои. Референдум се очаква да има след около 6 месеца. В него могат да гласуават и всички собственици на имоти, които са регистрирали като свой настоящ адрес имотите си в селото и това е станало поне 6 месеца преди датата на референдум. Процедурите за това ще бъдат описани в отделна статия.

Погледнете и други материали, които проследяват зараждането и развитието на идеята за референдум за нова община:

Новата община - без неясноти и съмнения

Най-после: дейстивя Рударци и Кладница да са в отделна община

От Драгичево не са били поканени

Кметът на Рударци: Мечтата ми е да сме в една малка туристическа община

Нова община "Южна Витоша" - нека бъде

Запознайте се с дигитално копие на основната брошура, която инициативния комитет разпространява из селата.

Сред инициаторите има и видни личности от 4-те села. Начело са Иван Нейков, бивш министър на социалните грижи, журналистката Ани Салич, проф. Михаил Константинов и други. Представител на Владая в инициативния комитет е бизнесменът Владимир Рупчин, а на Мърчаево е също бизнесмен Роман Фердинандов.

Фейсбук група Владая

Ето справка за членовете на комитета:

Владимир Рупчин - бизнесмен, собственик на Актив комерс, занимаваща се с печатарство, има производствена база в Костенец От Владая	д-р Красимир Янев - уролог От Владая
Иван Нейков - бивш министър на труда и социалните грижи в правителството на Иван Костов - председател на инициативния комитет От Рударци	Ани Салич, водеща телевизионна журналистка понастоящем от Нова телевизия От Рударци
проф. Михаил Константинов, математик, специалист по избори и избирателни системи, член на ЦИК От Рударци	д-р Илиян Илиев, хирург От Кладница
Роман Фердинандов, бизнесмен - търговия с горива, строителство, недвижими имоти, туризъм (почивна станция "Дъното", яз. Батак) От Мърчаево