Този октомври три духовни празника чества Владая

След освещаването в неделя на новия храм Успение на Пресвета Богородица, утре предстои Петковден - празник-събор на Владайския манастир „Света Преподобна Параскева – Петка Българска”, а следващия понеделник ще има поклонение пред  светите мощи на Св. Йоан Рилски при неговия паметник на алеята към Тихия кът.

Събор на Петковден

На традиционния религиозен събор на 14 октомври църквата чества света Преподобна Параскева или Петка Българска, което събитие привлича много вярващи не само от Владая, но и от Мърчаево и други съседни населени места. Прави се и курбан.

За българите и другите православни балкански народи св. Петка е една от най-почитаните и популярни светици, което до голяма степен се дължи и на житието, написано за нея от патриарх Евтимий Търновски.

Владайският манастирът „Света Преп. Параскева – Петка Българска” е изключително интересен православен обект - иконите и иконостасът са обявени за паметници на културата. Според преданията през 1328 г. кръстоносци са опожарили манастира, но монасите успели да заровят иконите на двете светици под каменен кръст, който и днес се намира под вековен дъб. Българите възстановили манастира, а цар Иван Шишман бил негов чест гост и щедър дарител.

През турското робство тук е била изградена черква под земята. В нея редовно са отсядали хайдути, един от тях – войводата Кьосеоглу Вълко подарява камбана на манастира. През 1902 г. родолюбиви българи възстановяват черквата. А през 1911 г. селяни от Луково, Дебърско даряват запазени и сега каменни свещници.

Напоследък сградата на манастира беше поетапно укрепена, но по мнение на мести жители тя трябва да не стои заключена, както се случва в момента. Жителката Кристина Крумова пък е възмутена от поставени статуетки на дракони вътре в параклиса:

"Това, което преди две седмици ме потресе, беше - драконовите глави и змийски опашки на олтара в новопостроеното параклисче "Света Неделя" в двора на манастира ни, в който израстнахме и ние и нашите родители, и баби, и дядовци. Но да влезеш в християнски параклис и да видиш вътре китайски дракони, не е никак християнско - гадно е, грозно и шокиращо! Нека поне един от кандидатите (за кмет - бел. ред.) за обърне внимание на това. Също, да отворят манастир Света Петка, а не с години да е заключен и да не може и да нямаме къде да запалиме една свещичка. Може би, защото допускаме такова нещо да се случва в манастира ни, бог ни наказва за това - макар и да не съм особено религиозна и вярваща, и дано бог ми прости, но наистина гредката на позлатените дракони е потресаваща."

Празник на Свети Йоан Рилски

На 19 октомври, понеделник, владайци ще се поклонят пред мощите на Св. Йоан Рилски. Каменният кръст с вграден образ на светеца (паметник на светията) се намира на около 2 км навътре в планината на пътеката от Владая до "Тихият кът" на малко възвишение, местността "Лешница" - поляна, заобиколена от широколистна гора. Там се намира и почти двуметров дървен кръст, и каменен обелиск с изсечен в него кръст и надпис „Дар от братя С. Янчеви, 1901 г., 24 декември”. Пред кръстовете има и три каменни маси, дарени от  „Миленко” и „Борис”, местни каменоделци.

Свети преподобни Йоан (Иван) Рилски (876-946 г.) е най-известния български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон на Рилския манастир и на будителите. Неговите мощи са били местени на няколко пъти. От Рилската обител, където първоначално са били положени, те са донесени в София (тогава Средец), после след завоюването на града са откарани от унгарската армия, но след станало чудо в Естергон похитителите им са били силно респектирани и ги връщат във Велико Търново. И оттам през 1469 г. със специалното разрешение на султана монаси пренасят мощите отново и този път завинаги в Рилския манастир. На мястото на оброчния кръст през 1469 г. мощите и пренасящите ги са пренощували.
Според друга легенда приживе в тази местност самият св. Иван Рилски е пребивавал. Според едни от вярванията, това е било преди установяването му в Рилския манастир, а според други към края на живота му, когато бил съвсем изнемощял, но не спирал да събира билки по планините. Разказва се още как Светията поискал храна от Мърчаевци, но те го изпъдили, защото мислели, че е болен и ще ги зарази. Затова се изкачил на мястото на днешния оброчен кръст и си направил убежище.

За празника с поклонението се прави и курбан. Събитието също е своеобразен събор на селото, който заедно с този на Богородица и на Петковден е трети за годината.

По времето на "социализма" местните хора тайно почитали това осветено място като палели свещи. Каменният кръст е бил затрупан с пръст.

От години съществуват идеи и инициативи за облагородяване на мястото и пътя до него. Собственика на известния владайски ресторант „Царевецъ” Крум Крумов и редовен дарител за различни благородни каузи преди 5-6 годшнш дава идеята на мястото да се съгради параклис. Идеята е на това свято място да се издигне параклис, в който да се постави отливка (копие) от ръката с мощите на Св. Йоан от Рилския манастир. На вярващите, дошли да се поклонят тук, може да се раздава късче от памук, престоял в истинските мощи. А всяка година през да се организира лятно неделно училище за запознаване на подрастващите с християнските ценности и морал. До святото място може да се проправи и нова екопътека, за която да се грижат най-младите владайчани.

Източник: Кирил Георгиев Район Витоша 1 Район Витоша 2 Атака

Местонахождение на оброка на картата:

ТУК