Точно колко зле е градският транспорт на Владая?

И всъщност от какво се нуждаем - показатели и измерители за качество на транспорта

Субективизмът е това човешко свойство, което не ни позволява да видим и оценим себе си правилно, защото ние сме вътре в самата среда и виждаме само преките си впечатления. Често, когато погледнем отвън, сме изненадани  и обикновено се оказва, че сме били песимисти и сме си викали "ние сме най-зле от всички" - типичния негативизъм. Другият начин да бъдем малко по-обективни е да видим как са нещата при други хора, които са в нашето положение. Тогава вече смело ще можем да кажем - "ние сме по-зле от тух", или всъщност сме по-добре. Трябвала ни е база за сравнение.

За Владая и нейният обществен транспорт има една изнанада - много по-зле е отколкото си мислим

И това не е субективно разсъждение, с цел да провокира типичния гняв от реалността ни, а е плод на внимателно проучване чрез метода на сравнение и  аналогия. По-долу ще видите в измерими величини, че Владайският транспорт е в пъти по-зле.

Сравняваме два крайградски софийски района - този на Западна Витоша (Владая и Мърчаево) и този на Източна Витоша (Бистрица и Железница).  Двата района имат много общи географски характеристики. Огледалното им разположение спрямо Витоша (изток-запад) привидно ги различава само по това, че едните наблюдават изгрева, а другите залеза. В действителност приликите са много повече:

• и двете зони са на приблизително еднакво разстояние от границите на града;
• населени са от местно население, но със силно присъствие на новодомци и виладжии;
• в развитие и разрастване са, получават много инвестиции във вид на нови жилища. Изграждат се дори големи и луксозни къщи, заселват се хора с високи доходи, планират се грандиозни проекти;
• основният поминък на живеещите там е в София и затова повечето от тях ежедневно пътуват до работните си места;
• и двата склона на Витоша са силно популярни за екскурзиантски маршрути в планината - и край двете има просторни алеи за излети
• и край двете преминават водосборни съоръжения - на изток за Софийския водопровод, на запад за Пернишкия;
• и Владая и Бистрица са сред най-големите български села, с мащабите на малки градове, крайградски са и според урбанистите отговарят на характеристиките на предградия.

Разликите.
През Владайски проход преминава почти магистрален път Е79, по който на ден се движат около 60 000 автомобила общо в двете посоки, докато в Източна Витоша пътят обслужва само няколко села, като ги свързва със София. Това не пречи на изток пътят да е по-хубав и свежо ремонтиран. Цените на имотите на изток са по-високи от тези на запад - с около 40%. Инфраструктурата в Бистрица и Железница е много по-добре поддържана, отколкото във Владая и Мърчаево, а проектите на общината за озеленяване и облагородяване са много по-големи. Над Владая има огромно струпване на Витошки почивни станции и хижи в района около Златните мостове, докато далеч по-малко са тези в района на Бистрица и Железница - една от причините е, че над Бистрица се намира забранената за туризъм зона резерват "Бистришко бранище". Почти всички туристически обекти, обаче са от времено на соц-а. Във Владая туристическите средства за подслон рязко намаляха, до един реално действащ в момента хотел, докато на територията на Бистрица водят в това отношение, макар и с малко. До скоро Владая се водоснабдяваше със собствен витошки водопровод, но и тя съвсем скоро ще започне да получава предимно Рилска вода както е в Бистрица и Железница.

Повече за приликите и разликите между Владая и Бистрица, четете ТУК.

Този дълъг увод е, за да ви въведем в микроклимата на жизнения стандарт, който имаме. Общественият транспорт е част от този жизнен стандарт и за това, по-надолу ще прадставим неговите характеристики и показатели, които измерват качеството и ползите от тази обществена услуга.

Тази таблица показва сравнение между двата транспорта, условно наречени Владайски и Бистришки:

Можете да хвърлите още един поглед въру таблицата. Подробна информация се показва, когато поставите мишката върху текст, който е леко наклонен наклонен.

Още някои забележки. Влакът, като маршрут и линия са включени в в таблицата, затова тя показва 2 линии, но е ясно, че той не е достъпен по начина, по който са трите автобуса на Бистрица и Железница, които преминават през централния път на селата. Владайската гара е между няколко стотин метра и над 2 километра разстояние от жилищата на хората в селото, което я прави непривлекателен вариант. Подробности за достъпността на влака вижте в статията ТУК.

Анализът може да продължи и с крайна количествена оценка, която даже може да е изчислена в пари, защото всеки параметър създава своите финансово измерими удобства или алтернативи. Но таблицата е достатъчно красноречива, за да не оставя никой със съмнение, че общественият транспорт на Владая и Мърчаево е крайно по-лош, от това което имат в Бистрица и Железница.

Генералният извод от сравнението е:

Бистришкият обществен транспорт разполага с повече автобусни линии, курсовете са по- начесто, включително и на глава от населението, автобусите навлизат с 6 километра по-навътре в града и се стига два пъти по-бързо до центъра. Директно, без прекачване, с Бистришкия транспорт можете да достигнете до 22% от територията на София, докато Владайският 59 достига едва до 2%, т.е. има 11 пъти по-малък обхват. Владая прави връзка само с две други линии - 9 пъти по-малко, отколкото автобусите от Бистрица и Железница (18). Всичко това прави столицата в пъти по-трудно достъпна за владайци, съответно и разходите им за обществен транспорт са значително по-големи.

Същият анализ може да се направи и за други извънградски населени места като Банкя, Нови Искър, Бухово, дори и които са извън Столичната община, като Елин Пелин, Божурище и Костинброд. При всички от тях, положението на Владая ще е по-лошо. С по-малко връзки с други линии, с по-малко навлизъне във вътрешността на града, с по-малки възможности за достигане до различните части на града само с едно прекачване на друго превозно средство. Та 74% от столицата е достъпна за владайци с две прекачвания, т.е. с използавето на три превозни средства в една посока!

За да се постигне жизнен стандарт на градския транспорт за Владая, какъвто имат в Бистрица, е необходимо на първо място да се осигури навлизане на транспорта на по-големи територии вътре в града, и то такива, които да осигурят директна връзка с над 10 други градски линии, така че да се осигури покритие от над 60% от територията на града само с едно прекачване на други превозни средства. Необходимо е също да се осигури достъпност на жителите на Владая до гара Владая, не само чрез синхронизация, но и чрез изграждане на съоръжение за безопасно преминаване (подлез/надлез), в противен случай 15 влакови курса на ден трябва да се забравят и компенсират с допълнителни 15 курса на автобусните линии - планираният автобус 58.

Предлагаме една примерна транспортна конфигурация с Автобус 58, който да пътува до пл. Руски паметник, осъществявайки връзка с 15 други градски линии и покриващи с едно прекачване 77% от територията на града, като в този модел е взето под внимание, че 15-те курса на влака Владая - София ще са си достъпни.

Ето новия вариант на таблицата:

Вижте и картата за по-добра визуализация по-долу при снимките към статията.

Това са три стъпки:

1. Възстановяване на автобус 58
2. Удължаване на линията до пл. Руски паметник
3. Осигураване на достъп до влака чрез синхронизация и изграждане на подлез/надлез

Моля, не считайте това за контра-предложение на това, което направи инициативния комитет. Даже тези три точки са по-скоро примерни. В действителност ние като потребители трябва да изискваме от общината конкретните ползи, от които имаме нужда, а не да им казваме как да се осъществят. А тези ползи могат да се измерят количествено, каквато бе целта на настоящия анализ.

Ето го коректното задание. Искаме:

1. три алтернативни маршрута (може да са 58, 59, влак, а може и други),
2. минимум 60 курса на ден (т.е. с показател 80 жителя на един курс, както е в Източна Витоша),
3. които да осигуряват достъп без прекачване до поне 10% от територията на града,
4. и до над 60% с едно прекачване.

Отделно може да се добави изискване за проветривост на автобусите, на шум, на наличие на газове, на температура, интерьор и ниво на допустима честота на повреди - което са истинските нужди на пътниците, а не автобусът да е, например, Мерцедес 3195С. Сравняване на автобусите, които обслужват линии 69, 70 и 98 не сме правили, но това може да стане и при друга възможност.

Как ще се осъществи изпълнението на тези критерии, нека предложат икономистите и инженерите на общината, но те трябва да покрият тези изисквания, защото са изисквания за нормално качество на живот във Владая.

Тук е моментът да обърнем внимание и на още едно сравнение между Владая и Бистрица. Това е пътят, по който автобусите отвеждат пътниците в града. При нас това е бул. Цар Борис III - широк път с по две ленти във всяко платно. Автобусите по линии 69 и 70 се спускат в града по бул. Клримент Охридски, който, въпреки, че е булевард, е с по една лента във всяко платно. Същият булевард е една от основните артерии за вход/изход към околовръсното и е значително натоварен. Често бистришките рейсове точно там образуват след себе си протяжни колони от автомобили. Уви, това е недостатък, но е и пример за нас, че не е толкова страшно автобуси да се спускат по бул. Цар Борис III чак до пл. Руски паметник. Още повече, че в по-голямата си дължина булевардът е даже с три ленти, имайки предвид локалното платно като трета лента.

По отношение на показателя 80 жителя на курс, който беше изведен по-горе, за в бъдеще може да се мисли за приобщаване на още една, четвърта линия, или удължаване на някоя от съществуващите до някои от съседните села - Рударци, Кладница (вкл. Делта Хил), Драгичево, Чието сумарно население е почти 6000 жителя, което според показателя би осмислило транспорт с още 60-70 курса на ден. Естествено тази тема е свързана, но различна, и се нуждае от допълнителен анализ. Към настоящия момент трите села разполагат с една 20 местна маршрутка до София на всеки кръгъл час. Но е забележително, че тази маршрутка пътува до пл. Руски паметник, и осигурява по-голям обхват и повече възможности за връзки с друг транспорт, отколкото настоящия владайски транспорт.

Източници:

За изготвянето на настоящия анализ бяха използвани данни за разписанията и маршрутите на градския транспорт от Центъра за градска мобилност. Картографски данни ла локален маркетинг ни предоставиха от фирма Via Post За калкулиране на разстояния и маршрути в София е използвана платформата на BGmaps