Икономика на снегопочистването

Знаете ли, че обществената услуга по снегопочистването е 30 пъти по-евтина от това всеки сам да плаща на фирма да изчисти?

Ето защо. Има фирми, които почистват ръчно, с ръчни механизирани снегорини, с големи трактори, а можеш да си наемеш и някой безработен на пазарлък да ти изчисти тротроара и двора. Те взимат между 50 стотинки и 1,50 лв на квадратен метър, съответно може да се приема 500 лв на декар най-ниската цена. Не открих на какви цени чистят за общината фирмите в София, но попаднах за данни за други общини в България - между 30 и 50 лв на километър за снегопочистване и 50-70 лв на километър за опесъчаване. Средно по 6 метра ширина от улицата да се чисти, значи километър улично платно е 6 декара. Тоест, това, за което общинските фирми взимат сумарно около 100 лв/км, малките фирми ще взимат по 3000 лева - 30 пъти по-евтино. Обществените услуги са вид масов кооператив, в който гражданите обединяват ресурси, за да може заради мащаба на търсената услуга да получат много по-изгодна цена.

Владая, според мен има приблизително 30 км пътна мрежа - главни и вътрешни улици. Тоест, обществената услуга за цяла Владая струва около 3000 лева, а чистенето на частно би струвало цели 90 000 лева. При приблизително 2 000 къщи, това е по 45 лв на къща на частно, срещу по 1,50 лв при обществената услуга.

Парите за снегопочистването идват от такса смет. Всяка година в общинския бюджет предварително се гласува някаква сума, като тя е и някаква форма на прогноза за времето - защото, ако времето е топло няма да се стигне до харченето на тези пари, а ако вали често и много сняг, тези пари няма да стигнат. Според мен снегопочистването трябва да е вид застрахователна услуга, подобна на застраховката срещу градушка, така че винаги да стигат парите за качествено почистване.

При гласуване на бюджетите на общините не се поставят много високи критерии за почистването от снега. На много места в страната стандартът е пропаднал до ниво, при което машините минават демонстративно само по най-главните улици, колкото да се се отбележи, "че е чистено", а след това се чака снегът да се стопи от само себе си. Ето и друго, всички сме свикнали, че стандартът в България е да не се чистят вътрешни улички - с обяснения, примерно, че големите машини се затрудняват да чистят там. Да, но не е правилно, защото, ако хората искат да се чистят и вътрешните улици и им се каже, че ще се чисти с по-малки машини и таксата ще се вдигне от 1,50 лв (примерът от по-горе) на 2,50 лв на жилище, то хората за такава сума неохотно биха се съгласили, защото иначе комфортът да си чистят сами е много по скъп, а липсата на комфорт от това, че не е почистено всички я изпитваме ежедневно и тя е доста скъпа.

Изводът, който искам да внуша, е че постигането на комфорт на комуналните условия не е толкова скъп, и че ако обществените услуги не ни осигуряват достатъчния стандарт, който очакваме, то с местни сили можем да си го осигурим. Добър пример за това е добре замисления модел на училищните настоятелства, който за съжаление във Владая в момента не работи добре (взимам повод от наскоро направено от мен интервю с Васил Николов по този повод). Там моделът е обществената услуга образование, да бъде допълнена от частни заинтересувани лица, даже по-коректно е да ги наречем граждански, материализирани в сдружение с нестопанска цел. Така както училищното настоятелство би събирало допълнителни средства, за да се подобрят неща в училището, които общинският и държавен бюджет не са предвидили или не могат да отделят средста, по същия начин местните жители могат да се обединят и кооперативно да доизвършат снегопочистването до нивото, което в действително искат, а общината не им осигурява. Наема се фирма, чрез средства събрани от всеки член на сдружението и се следи за качествената услуга, така както е била договорена. При неизпълнение, фирмата плаща обезщетения на сдружението.

И този модел може да се приложи за много други обществени услуги. А отделно, сдружението да използва колективната си сила да се бори с юридическа и публична защита, срещу монополните институции, които не доставят качествена за владайци услуга. Създаването на подобни сдружения е пътят жителите и гражданите на Владая да вземат нещата в свои ръце и да осигурят общностен комфорт на живот, който ще ги удовлетворява.